Ринопластиката е една от най-често извършваните естетични операции, която съчетава прецизна хирургична техника с индивидуален подход към формата и функциите на носа.
Какво представлява ринопластика?
Първите описания на операции на носа датират от около 3000 год. в египетски папируси. Операциите на носа се предприемат в случаите на вродени или придобити заболявания, деформации, както и по естетически съображения. Биват лечебни – за отстраняване на туморни и други процеси, при функционални нарушения, свързани със затруднения в дишането, както и за корекция на формата, размера и съотношението между носа и лицевия скелет. Необходимо е да се отчитат индивидуалните антропометрични особености. Средната дължина на носа е между 4.8 и 5.8 см. Между 18 и 70 год. възраст носът нараства с около и над 1 см. Съвременните оперативни техники се развиват от 19 век. Техниката на д-р Джоузеф, която се прилага от 1960 год., се приема за златен стандарт: чрез интеркартилагинозни разрези, медиална, латерална остеотомия, отстраняване на гърба и редукция на хрущялната част на носа. В случаи на вдлъбнат (седловиден) нос могат да бъдат използвани тъкани или синтетични материали за коригиране на деформацията. Една от най-често предприеманите оперативни интервенции в пластичната хирургия през последната декада е ринопластиката.
Как протича операцията?
Операцията може да се извърши с местна или под обща анестезия. През 19 век се използвувал кокаин за обезболяване. Най-често се извършва под обща анестезия и е с продължителност между 45 мин. и 90 мин. Оперативните техники се разделят на закрити и открити методи. Закритият метод се извършва без кожен разрез и видим белег, при открита ринопластика се прави хоризонтален минимален разрез на колумелата (кожна гънка, разположена между двете ноздри). В случаите на много широки ноздри, за намаляване размера им, се правят разрези встрани от тях (скрити в гънките между ноздрите и горната устна). Разрезът на колумелата и около ноздрите е минимален и се скрива в естествените кожни гънки. Поставя се марлена тампонада в носните ходове, левкопластна превръзка на носа и гипсова или пластмасова лонгета (шина) върху носа.
Какво се прави преди операция?
Предоперативно се правят фотоснимки в анфас, полупрофил и профил. Чрез разчертаване или чрез фотошоп на направените снимки пациентът и хирургът могат да определят желания резултат, както и обема на операцията. Наличие на алергии спрямо храни или медикаменти, бронхиална астма и др. заболявания на алергична основа налагат консултация и тестуване, което се извършва от алерголог. След тестуването се прави 3-дневна подготовка с антихистамини, а в деня на операцията се прилагат и кортикостероиди. Алергиите не са противопоказание за извършване на пластична операция на носа. За намаляване на оперативното и постоперативно кървене и формиране на отоци около очите и лицето се препоръчва 10-дневен прием на витамин С преди операция, както и след нея. С много силно противооточно действие са кортикостероидите, назначени пред- и постоперативно.
Какво не трябва да се прави преди ринопластиката?
Преди операцията се спира приемът на хормонални препарати, антикоагуланти, антиагреганти, препарати, повлияващи нормалното кръвосъсирване, или се заменят с медикаменти, в по-малка степен повлияващи хемостазния статус. Преди самата операция, 6 часа се спазва режим без употреба на храни и течности.
Болезнено ли е?
Ринопластиката е неболезнена операция – както по време, така и в следоперативния период. Единственият момент, при който може да има болезненост, е свалянето на тампоните, поставени в носните ходове, обикновено на 3-тия ден. За обезболяване се поставя местна анестезия, а самата манипулация е краткотрайна.
Какво не трябва да се прави след операцията?
След операцията е нежелано пушенето, както и физически натоварвания, свързани с повишено налягане в главата, за срок от 4 седмици. Пристъпи на кашлица или кихане се правят с отворена уста. Носенето на очила е нежелателно.
Какво може и трябва да се прави след операцията?
Поставят се студени компреси 24–48 ч. след операцията. Продължава се с противооточната терапия. Необходимо е по време на сън повдигнато положение на горната половина на тялото и главата под ъгъл от 45 градуса, спане по гръб. Температурата в спалното помещение е желателно да не е висока. Рядко се налага прием на обезболяващи медикаменти. След сваляне на носната тампонада се използват капки за нос и мехлеми. На 3-тия ден се сменя гипсовата шина с нова поради спадане на отока и разхлабването ѝ. Между 5-тия и 7-мия постоперативен ден се сваля гипсовата шина (лонгета). На 10-тия ден се сваля левкопластната превръзка. Особено важни за оформянето на носа са масажите – 3 пъти дневно за 3–5 минути. Понякога може да има намалена чувствителност в областта на горните централни зъби, върха на носа и горната устна за около 2 седмици.
Кога става забележим резултатът?
Резултатът е видим след сваляне на превръзката. Наличните отоци или кръвоизливи се разнасят за около 2 седмици. Последни се резорбират отокът на върха на носа, както и между веждите – в основата на носа. 14 дни след операцията носните кости са сраснали. Окончателната форма и вид на носа стават видими около 3-тия месец, понякога 6–12 месеца след операцията.
В кои случаи се извършва?
Ринопластиката представлява операция, която може да е първична или след предшестваща операция на носа.
Има ли противопоказания?
Противопоказания са заболявания, свързани с кръвотворенето, кръвосъсирването, онкологични, психически, ментални заболявания и други.
На каква възраст може да се оперира?
Подходяща е възрастта след 16 год., след завършване на растежа на лицевия скелет и на организма. Най-често пластични операции се извършват във възрастта между 21 и 25 год.
